Шигеру Егами е роден в префектура Фукуока през 1912г. Той бил един от първите ученици на сенсей Гичин Фунакоши, но преди всичко бил един от най-верните му и коректни последователи. Това е и причината майстор Фунакоши да остави организацията Шотокай в „ръцете” на Егами. Шигеру Егами се запознава с Фунакоши, на 18 годишна възраст, когато започва своето обучение в елитния университет – Уаседа. Преди това Егами вече е практикувал Джудо, Кендо и Айкидо. Той, заедно с Гиго Фунакоши и Такеши Шимода, следвал майстор Фунакоши в цяла Япония разпространявайки учението на Карате До, като японско бойно изкуство.
След смъртта на майстор Фунакоши през 1957г., Егами започва своята мисия, опитвайки се да промени репутацията на Карате До, като смъртоносно бойно изкуство. Нещо, което майстор Фунакоши се опитва да направи през целия си живот. Неговата идея за Карате До е, че това е борба със самия себе си – изискваща саможертви, така че философския аспект на изкуството да бъде приложим към всички дейности от ежедневието. Смисълът, според Егами, бил в самоактуализацията на личността поставена над бойните способности( но това не означавало, че майстор Егами имал лоши технически умения или не бил истински Будо-ка, точно обратното). Като директни последствия от тази идея за Карате До, майстор Егами премахнал много идеи за победата в една схватка, като ги заменил с търсенето на хармония и равновесие в човека, чрез практикуването на Карате До.
Когато се анализира техниката на Карате, която практикувал Егами през годините, механизма на някои техники варирал – поразяваната зона, движенията и тн. В по широк аспект, движенията станали по-плавни, по-продължителни. Като се поставяло силно ударение на релаксацията и развитието на перфектно киме, фокусирайки цялата енергия в една точка. Шигеру Егами също наблегнал и на идеята за „един удар” и поради тази причина, след дълги изследвания, елиминирал всички техники, които били неефективни или съмнителни, според критерия, че всяка техника трябва да е в хармония с хората и да бъде естествена.
Майстор Егами никога не поставил под съмнение принципите на Карате До, за да избегне всички елементи на спортно ориентираните срещи в Карате. Той смятал, че състезанията изменят тренировките и духът на Карате До, като наблягал на това, че трябва да имаме вътрешната нагласа, че Карате До е много повече от печелене на медали.
Въпреки че е ясно, че техниките не са се изменили коренно, едно нещо оцеляло с Егами и това бил духовният аспект на изкуството. Нещо което майстор Фунакоши започнал, а Егами следвал и увековечил – ДО (Пътят). Големият завет на Егами е: „Избягвайте комерсиализацията, която разводнява и унищожава Карате До в състезанията и наблягайте на вътрешния и философки аспект на изкуството.“
На 8 януари 1981г., пневмония отнема живота на майстор Егами. Може да се смята, че отчасти вина за това имат и тежките и безкомпромисни тренировки, които оставили своя „белег” в ранните му години. Шигеру Егами жертвал много от своето здраве, за да достигне до просветлението, завет от който днес много хора се учат, следвайки и уважавайки неговото дело.