Въпреки че умира млад, преди да навърши 40 години през пролетта на 1945, Гиго (или Йошитака, зависи как четете двата йероглифа, с които се изписва малкото му име) има голямо влияние към модерното Карате До.
Той е третият син на майстор Фунакоши и докато баща му има заслугата за трансформирането на Карате от местни бойни техники в бойно изкуство – ДО (Път в живота), то Гиго е отговорен за развитието на техниките в Карате от местното Окинавско изкуство в нещо ново, с японски привкус. Той не би успял без подкрепата на своя баща, както и на други големи майстори в Карате До.
Гиго Фунакоши започнал своя Път в Карате, когато е бил на 12 годишна възраст, но имал досег с Карате, много преди това. В книгата си „Карате До – моят Път в живота”, майстор Фунакоши си спомня, как често ходел на тренировки при своите учители майстор Азато и майстор Итосу заедно със своите синове, които го гледали как той изпълнява ката, а след това трябвало да практикуват и те самите.
Въпреки че не е бил едър мъж, Гиго бил извънредно силен за размерите си. Той бил истински феномен в изкуството, достигайки необикновено ниво и усъвършенстване в Карате До. Бил смятан, и все още е, за най-добрият карате-ка въобще, поне физически и технически е наречен от майстор Шигеру Егами – карате гений. Егами също си спомня как Гиго е тренирал на макиварата: „Неговите удари бяха превъзходни. Той заставаше в позиция подобна на киба дачи с ръце висящи отстрани и удряше макиварата без да използва много таза. Но нямаше съмнение, че за силата на неговите удари, той използваше цялата тежест на тялото си. Той често чупеше макиварата на две. С неговият пример, ние често тренирахме здраво върху макиварата с цел да я счупим на две.” Има много истории за подвизите на Гиго, но днес е трудно да се разграничат истината и мита.

На 7 годишна възраст, лекарите му поставили диагноза – туберкулоза, смъртоносна болест по това време, и не му давали повече от 13 години живот. Но Гиго не се отказал и решил да тренира, колкото се може повече, за да достигне до възможно най-високото ниво в Карате До, преди да загуби битката със смъртта.
Гиго настоявал за използването на ниски позиции и дълги атаки; свързани техники, нещо което веднага отличило Карате До от окинавските стилове. Той също така наблягал на Ой дзуки и Гяку дзуки. Неговите тренировки било много изтощаващи, тъй като той очаквал учениците му да дават два пъти повече, отколкото биха вложили в реална битка, така те щели да бъдат сигурни, че са подготвени за битката, ако се стигнело дотам.

Под ръководството на Гиго, големите промени в Карате станали популярни между 1930 и 1935г. Те били най-вече в кумите, докато неговият баща поставял акцент по-скоро на ката. Гиго развил бойни техники и система за тренировка – Гохон кумите, система много приличаща на Кендо, което Гиго също е тренирал под ръководството на последния голям учител – Хакудо Накаяма, от когото той е черпил вдъхновение за по-късното развитие на Карате. През 1933 показва и Кихон ипон кумите, последвано и от Джуи ипон кумите (той много държал на тази форма). Този процес завършва през 1935 с Джуи кумите (свободен спаринг).
През 1936г. е публикувана „Карате До Кьохан”, тази книга включва базовите техники, но най-вече промените в ката, последвани от новата техническа рамка. Тази книга представлява раждането на Карате До, като японско бойно изкуство, надскачайки окинавските си корени. Това е показано и чрез замяната на йероглифа за Кара в името и преименуването на катите.

През 1943 Гиго и баща му публикуват нова книга – „Карате До Нюмон”, където Гиго написал техническата част, а сенсей Фунакоши допълнителните глави и историческата част.
През 1945, за съжаление на Карате До, като резултат на трудните условия за живот по време на Втората световна война съчетани с тежките и безмилостни тренировки дори с тежка кашлица, болестта, която го е преследвала през годините го поваля.
Лесно е да се спекулира, как историята на Карате До би се развила, ако майстор Гиго Фунакоши не бил починал толкова млад. Шигеру Егами го прави в своята книга „Духът на Карате” виждайки плачевното състояние на днешното карате (спортно карате), където ударението е поставено на печеленето на титли и научаването на бойни техники, а не на следването на Карате До, като Път в живота. Със сигурност светът на Карате щеше да бъде различен днес, ако той бе живял по-дълго – едва ли щеше да има толкова много Шотокан организации, едва ли щеше да има нужда от деление, нито пък „спортното карате” щеше да съществува.
Едно нещо е сигурно, той е, и ще бъде вдъхновение за всички истински карате-ки по света. Неговият завет и влияние върху Карате До живее чрез нас в КАРАТЕ ДО.